Доцент в ПУ с книга за Токио
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
АРИГАТО, ТОКИО
от Атанас Владиков
размер: 256 стр.
цена: 29,95 лева
ISBN 978-954-26-2345-8
Токио, градът, който живее в ХХII век
Очаквайте на 05 март!
За книгата
Написах актуалната книга, без да изисквам за пълнота. Написах я, тъй като културата на Япония ме е вълнувала още от детството ми, а методът на действие на нейните обществено-икономически механизми – като икономист по интернационалните стопански връзки. И смятам, че тя може да е пример за България.
В книгата направих опит да покажа и опиша на научнопопулярен език това, което имам като персонални наблюдения и схващане за тази страна. При писането се управлявах от концепцията както да предам правилно картината на актуалния метод на живот в Япония – такава, каквато я видях с очите си – въпреки че коректността изисква да подчертая, че аз главно видях Токио.
Днес към този момент има много книги на български език от разнообразни създатели за Япония; има доста хора, трениращи японски бойни спортове и практикуващи разнообразни японски изкуства. Има доста заведения за хранене, в които се сервира суши, вършат се фестивали на японската просвета. Но най-много – има интернет и човек може непосредствено да „ надникне “ в Страната на изгряващото слънце.
Нещо повече, уповавам се, че посредством тази книга читателят ще бъде предизвикан да потърси своя личен икигай, т.е. – повода, заради която се е родил на този свят, повода, която осмисля персоналното му битие, обичай, развиване, триумф, отношение към Природата и взаимоотношения с другите хора.
Пожелавам на всички, които не са били в Япония – да я посетят най-малко един път в живота си!
Аригато, Токио!
Атанас Владиков
За създателя
Атанас Владиков е доцент по „ Европейска стопанска система ” във Факултета по стопански и обществени науки /ФИСН/ на Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски ”.
Владее свободно британски и гръцки езици; употребява съветски.
Доц. доктор А. Владиков е член на Съюз на икономистите в България (СИБ) и има дейна публицистична и експертна активност в региона на европейската и интернационалната стопанска система, данъчното облагане, плановото и капиталовото консултиране и др.; взел участие е в създаването и реализирането на разнообразни проучвателен, просветителни и бизнес планове с обществено, частно и смесено финансиране.
Преводач е на български език на книгата „ Прекариатът – новата рискова класа ” на проф. доктор Гай Стендинг от Англия.
Откъс
Токийската кула, „ Минато Сити “Един от знаците на Токио е радио-телевизионната кула, наричана още „ Токийската кула “ в „ Минато Сити “. Това е един от централните региони на Токио, в който живеят над 260 хиляди души. Освен че кулата се употребява като централен хъб за информационни цели, тя е и измежду главните туристически забележителности, тъй като е „ отворена “ за посещаване на две равнища – централна платформа: на към 150 метра височина, и една по-малка платформа – съвсем на 250 метра височина.
Токийската кула
Самата кула е висока 333 метра; нейното строителство е почнало през 1958 г.; осъвременена е неколкократно. Посетителите могат да се изкачат посредством няколкото вътрешни асансьора, придружавани от пиколо-разпоредител, който натиска бутоните на асансьора и „ ръководи “ потоците на влизащите и излизащите от асансьора туристи за двете платформи.
В подножието на кулата, където е централният вход, може да се влезе от няколко места, като този първи етаж е развъртян архитектурно, тъй че да се усвои дейно пространството под комплицираната инженерна структура като кафенета, ресторантчета, музей, разнообразни магазинчета за сувенири, просторна чакалня и административна част, от която се закупуват билетите. В кулата има и голям брой служители на реда в униформи поради строгите правила за сигурност в Япония.
Кулата е обвързвана с главен бул., тъй че да могат да влизат на паркинга към нея с изключение на коли, само че и огромни туристически рейсове. Отвън също има кафе-градина и големи зелени площи, в които туристите си вършат селфита и видеа.
Като информационно оборудване Токийската кула разпръсква радио-телевизионните сигнали на разстояние към 150 километра. Боядисана е в бяло и алено и е осветена и през нощта, като водачите на самолети над Токийското небе се ориентират по нея къде тъкмо се намират над Токио. Впрочем в Токио има две „ Токийски кули “, само че тази в „ Минато Сити “, която имах опция да посетя – е призната да се назовава публично по този метод, защото е издигната първа. В различен огромен квартал на Токио – „ Сумида “, има издигната преди към 20 години „ по-нова “ кула, наречена „ Токийското небесно дърво “.
Билетът за посещаване на главната платформа на Токийската кула струваше към 800 йени (ок. 10 лева). Платформата е проведена по този начин, че да може туристите да обходят на 360 градуса цялата кула и да огледат Токио от четирите направления на света.
В деня, в който по стратегия беше планувано да посетя Токийската кула, се случи да бъде слънчево и хубаво време – прелестно за фотоси и разходка. Около 10 часа сутринта слязох на спирката на метрото наоколо до Токийската кула и по интензивното придвижване по булевардите и прилежащите улици, както и по разположените на пост през към 100-тина метра служители на реда човек може да разбере, че наближава международна туристическа атракция.
На входа на кулата има голямо табло, от което може да се прочете повече за кулата; какви са цените на билетите, както и къде и какви кафенета и заведения за хранене има, в случай че човек се почувства гладен и има потребност да се поддържа. В комплекса към кулата има голям брой сигнални конуси и оградителни въжета, които се слагат от администрацията на кулата, тъй че да насочват огромните групи туристи по един проведен метод за влизане и излизане.
Централният вход на кулата беше декориран, защото при започване на май се падаше това, което японците назовават „ Златната седмица “, и имат няколко национални празника – близки един до друг; за мен беше 6 май, Гергьовден – един прелестен съботен ден.
Когато влязох на първия етаж в кулата – имаше много туристи, само че все пак съумях да си купя билет бързо и може би съм чакал едвам 3–4 минути на опашката за асансьорите, когато пиколото-разпоредител – ниска японка, облечена в бежов цвят униформа – сако, пола до коляно и черни обувки, ме предложения да вляза в асансьора.
Първото нещо, което вършат туристите, е откакто излязат от асансьора – да се подредят до стъклените прозорци, построени на самия под и да се снимат. Аз не посмях да стъпя върху самото стъкло – или да направя, както някои туристи – да седна върху стъклото и да се фотографирам.
Едвам-едвам – с възприятие на голям боязън – си снимах единствено върха на обувката.
Платформата е необятна няколко метра, с цел да може да се разхождат туристите умерено. Прозорците са големи, панорамни – ослепително почистени от вътрешната страна и извън. Има голям брой чиновници като въпросната дама с бежовия костюм – които направляват туристическия поток, както и демонстрират къде са магазинчетата за сувенири, тоалетните и какви забележителности на Токио могат да се видят от четирите направления на кулата.
На идната, по-висока платформа не се качих, въпреки че имах опция, защото избрах да се насладя на гледката на по-широко и пространно място.
Посетителите – без да се блъскат и без да се изпреварват един различен, с висока доза организация от разпоредителите, работещи на самата платформа – прекосяваха постепенно по нея, като от време на време се доближаваха до самите стъкла, а от време на време се събираха на групички за фотоси или излъчваха видеострийминг през телефоните си за своите близки.
На самата платформа имаше и построен дребен шинтоистки храм – пред който човек може да се помоли. Много от японските гости фактически се спираха да се помолят, до момента в който туристите като мен щракваха по една фотография, едвам запаметят момента.
Имах опция да направя доста фотоси и да мечтателствам дълготрайно небето над Токио. Когато човек се движи по улиците му, единствено знае, че той е един доста огромен град; само че когато се качи на върха на кулата – има шанса фактически да проумее, че човешкото схващане отхвърля да разбере какъв брой огромен град в действителност е Токио…
Ако Токийската кула се смята за знак на Токио, то „ Минато Сити “ може да се каже, че се подрежда измежду икономическата и индустриална горделивост на Япония, в случай че се проследят кои компании имат централи тук. Например в „ Минато Сити “ се намират централите на „ Хонда “, „ Мицубиши “, „ Мицуи “, „ Фуджи “, „ Никон “, „ Сони “, „ Фуджицу “ и други.
Тук се намира и седалището на компания „ Язаки “ – един от огромните вложители в България – със заводите си за автомобилни елементи в Ямбол и Сливен. Споменавайки за японски вложения в български градове – може би е добре да уточня, че и в Севлиево има цех за произвеждане на авангардни артикули, свързани със системите за високо напрежение, който цех се има от българското посланичество на корпорация „ Хитачи “ – „ Хитачи Енерджи България “.
За себе си мога да кажа, че Гергьовден 2023-а година беше един неповторим ден за мен – а имам вяра, и за моите близки и другари, които честваха имения си ден и на които изпратих фотоси и специфични поздрави от Телевизионната кула в Токио.
п редставя
АРИГАТО, ТОКИО
от Атанас Владиков
размер: 256 стр.
цена: 29,95 лева
ISBN 978-954-26-2345-8
Токио, градът, който живее в ХХII век
Очаквайте на 05 март!
За книгата
Написах актуалната книга, без да изисквам за пълнота. Написах я, тъй като културата на Япония ме е вълнувала още от детството ми, а методът на действие на нейните обществено-икономически механизми – като икономист по интернационалните стопански връзки. И смятам, че тя може да е пример за България.
В книгата направих опит да покажа и опиша на научнопопулярен език това, което имам като персонални наблюдения и схващане за тази страна. При писането се управлявах от концепцията както да предам правилно картината на актуалния метод на живот в Япония – такава, каквато я видях с очите си – въпреки че коректността изисква да подчертая, че аз главно видях Токио.
Днес към този момент има много книги на български език от разнообразни създатели за Япония; има доста хора, трениращи японски бойни спортове и практикуващи разнообразни японски изкуства. Има доста заведения за хранене, в които се сервира суши, вършат се фестивали на японската просвета. Но най-много – има интернет и човек може непосредствено да „ надникне “ в Страната на изгряващото слънце.
Нещо повече, уповавам се, че посредством тази книга читателят ще бъде предизвикан да потърси своя личен икигай, т.е. – повода, заради която се е родил на този свят, повода, която осмисля персоналното му битие, обичай, развиване, триумф, отношение към Природата и взаимоотношения с другите хора.
Пожелавам на всички, които не са били в Япония – да я посетят най-малко един път в живота си!
Аригато, Токио!
Атанас Владиков
За създателя
Атанас Владиков е доцент по „ Европейска стопанска система ” във Факултета по стопански и обществени науки /ФИСН/ на Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски ”.
Владее свободно британски и гръцки езици; употребява съветски.
Доц. доктор А. Владиков е член на Съюз на икономистите в България (СИБ) и има дейна публицистична и експертна активност в региона на европейската и интернационалната стопанска система, данъчното облагане, плановото и капиталовото консултиране и др.; взел участие е в създаването и реализирането на разнообразни проучвателен, просветителни и бизнес планове с обществено, частно и смесено финансиране.
Преводач е на български език на книгата „ Прекариатът – новата рискова класа ” на проф. доктор Гай Стендинг от Англия.
Откъс
Токийската кула, „ Минато Сити “Един от знаците на Токио е радио-телевизионната кула, наричана още „ Токийската кула “ в „ Минато Сити “. Това е един от централните региони на Токио, в който живеят над 260 хиляди души. Освен че кулата се употребява като централен хъб за информационни цели, тя е и измежду главните туристически забележителности, тъй като е „ отворена “ за посещаване на две равнища – централна платформа: на към 150 метра височина, и една по-малка платформа – съвсем на 250 метра височина.
Токийската кула
Самата кула е висока 333 метра; нейното строителство е почнало през 1958 г.; осъвременена е неколкократно. Посетителите могат да се изкачат посредством няколкото вътрешни асансьора, придружавани от пиколо-разпоредител, който натиска бутоните на асансьора и „ ръководи “ потоците на влизащите и излизащите от асансьора туристи за двете платформи.
В подножието на кулата, където е централният вход, може да се влезе от няколко места, като този първи етаж е развъртян архитектурно, тъй че да се усвои дейно пространството под комплицираната инженерна структура като кафенета, ресторантчета, музей, разнообразни магазинчета за сувенири, просторна чакалня и административна част, от която се закупуват билетите. В кулата има и голям брой служители на реда в униформи поради строгите правила за сигурност в Япония.
Кулата е обвързвана с главен бул., тъй че да могат да влизат на паркинга към нея с изключение на коли, само че и огромни туристически рейсове. Отвън също има кафе-градина и големи зелени площи, в които туристите си вършат селфита и видеа.
Като информационно оборудване Токийската кула разпръсква радио-телевизионните сигнали на разстояние към 150 километра. Боядисана е в бяло и алено и е осветена и през нощта, като водачите на самолети над Токийското небе се ориентират по нея къде тъкмо се намират над Токио. Впрочем в Токио има две „ Токийски кули “, само че тази в „ Минато Сити “, която имах опция да посетя – е призната да се назовава публично по този метод, защото е издигната първа. В различен огромен квартал на Токио – „ Сумида “, има издигната преди към 20 години „ по-нова “ кула, наречена „ Токийското небесно дърво “.
Билетът за посещаване на главната платформа на Токийската кула струваше към 800 йени (ок. 10 лева). Платформата е проведена по този начин, че да може туристите да обходят на 360 градуса цялата кула и да огледат Токио от четирите направления на света.
В деня, в който по стратегия беше планувано да посетя Токийската кула, се случи да бъде слънчево и хубаво време – прелестно за фотоси и разходка. Около 10 часа сутринта слязох на спирката на метрото наоколо до Токийската кула и по интензивното придвижване по булевардите и прилежащите улици, както и по разположените на пост през към 100-тина метра служители на реда човек може да разбере, че наближава международна туристическа атракция.
На входа на кулата има голямо табло, от което може да се прочете повече за кулата; какви са цените на билетите, както и къде и какви кафенета и заведения за хранене има, в случай че човек се почувства гладен и има потребност да се поддържа. В комплекса към кулата има голям брой сигнални конуси и оградителни въжета, които се слагат от администрацията на кулата, тъй че да насочват огромните групи туристи по един проведен метод за влизане и излизане.
Централният вход на кулата беше декориран, защото при започване на май се падаше това, което японците назовават „ Златната седмица “, и имат няколко национални празника – близки един до друг; за мен беше 6 май, Гергьовден – един прелестен съботен ден.
Когато влязох на първия етаж в кулата – имаше много туристи, само че все пак съумях да си купя билет бързо и може би съм чакал едвам 3–4 минути на опашката за асансьорите, когато пиколото-разпоредител – ниска японка, облечена в бежов цвят униформа – сако, пола до коляно и черни обувки, ме предложения да вляза в асансьора.
Първото нещо, което вършат туристите, е откакто излязат от асансьора – да се подредят до стъклените прозорци, построени на самия под и да се снимат. Аз не посмях да стъпя върху самото стъкло – или да направя, както някои туристи – да седна върху стъклото и да се фотографирам.
Едвам-едвам – с възприятие на голям боязън – си снимах единствено върха на обувката.
Платформата е необятна няколко метра, с цел да може да се разхождат туристите умерено. Прозорците са големи, панорамни – ослепително почистени от вътрешната страна и извън. Има голям брой чиновници като въпросната дама с бежовия костюм – които направляват туристическия поток, както и демонстрират къде са магазинчетата за сувенири, тоалетните и какви забележителности на Токио могат да се видят от четирите направления на кулата.
На идната, по-висока платформа не се качих, въпреки че имах опция, защото избрах да се насладя на гледката на по-широко и пространно място.
Посетителите – без да се блъскат и без да се изпреварват един различен, с висока доза организация от разпоредителите, работещи на самата платформа – прекосяваха постепенно по нея, като от време на време се доближаваха до самите стъкла, а от време на време се събираха на групички за фотоси или излъчваха видеострийминг през телефоните си за своите близки.
На самата платформа имаше и построен дребен шинтоистки храм – пред който човек може да се помоли. Много от японските гости фактически се спираха да се помолят, до момента в който туристите като мен щракваха по една фотография, едвам запаметят момента.
Имах опция да направя доста фотоси и да мечтателствам дълготрайно небето над Токио. Когато човек се движи по улиците му, единствено знае, че той е един доста огромен град; само че когато се качи на върха на кулата – има шанса фактически да проумее, че човешкото схващане отхвърля да разбере какъв брой огромен град в действителност е Токио…
Ако Токийската кула се смята за знак на Токио, то „ Минато Сити “ може да се каже, че се подрежда измежду икономическата и индустриална горделивост на Япония, в случай че се проследят кои компании имат централи тук. Например в „ Минато Сити “ се намират централите на „ Хонда “, „ Мицубиши “, „ Мицуи “, „ Фуджи “, „ Никон “, „ Сони “, „ Фуджицу “ и други.
Тук се намира и седалището на компания „ Язаки “ – един от огромните вложители в България – със заводите си за автомобилни елементи в Ямбол и Сливен. Споменавайки за японски вложения в български градове – може би е добре да уточня, че и в Севлиево има цех за произвеждане на авангардни артикули, свързани със системите за високо напрежение, който цех се има от българското посланичество на корпорация „ Хитачи “ – „ Хитачи Енерджи България “.
За себе си мога да кажа, че Гергьовден 2023-а година беше един неповторим ден за мен – а имам вяра, и за моите близки и другари, които честваха имения си ден и на които изпратих фотоси и специфични поздрави от Телевизионната кула в Токио.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ